Дата: 28 Юли 2026
На 17 юли имах честта и удоволствието да бъда лектор в едно събитие, което носи онзи особен творчески заряд, който се усеща още преди да прекрачиш прага. Национален фестивал на гоблена „Конец от вековете“ — събитие, което се провежда за първи път, но вече носи духа на традициите. Дух, който свързва поколения, ръце, нишки, истории. И то не къде да е, а в старопрестоланатa столица Велико Търново.
Виновник за тази магия е Sonya Art Gallery Passepartout / Галерия „Паспарту“ и нейният основател Соня Кедикова — жена, която умее да събира хора, изкуство и смисъл в едно пространство, така че то да започне да диша.
Темата, която ме намери сама: ритуалът „Водици“
Когато ме поканиха да бъда лектор, темата сякаш сама се появи пред мен — като вода, която знае пътя си. Говорих за ритуала „Водици“ и за сакралното значение на водата в българския фолклор и митология.
Това е тема, която за мен е не просто интересна — тя е дълбока, жива, пулсираща. Тя преплита древни езически вярвания с християнски практики, събира в себе си думи, песни, страхове, надежди, молитви. Водици е ритуал, в който водата се превръща в посредник между човека и света — между видимото и невидимото.
Нашите предци са вярвали, че водата има памет. Че тя слуша. Че тя сбъдва. Че тя пази.
И аз вярвам в това.
Водата като символ и като мисия
Темата за водата е свързана с мен на много по‑дълбоко ниво. Не случайно моят бранд се казва VODITSA — старо българско женско име, което носи чистота, мекота и светлина. И не случайно козметиката, която създавам, е вдъхновена от водата — от нейната способност да хидратира, да лекува, да пречиства, да поддържа живота.
Когато говорих за Водици, усещах как думите ми се връщат към корена на VODITSA — към онзи момент, в който реших, че искам да създам козметика, която не просто подхранва кожата, а уважава жената. Козметика, която е ритуал, а не рутина. Козметика, която носи памет — паметта на водата и паметта на женската мекота.
Гобленът като метафора за женската сила
Фестивалът „Конец от вековете“ беше идеалното място за тази тема. Гобленът е нишка, която минава през времето. Той е женска история, разказана с ръце. Той е търпение, красота, символика.
И точно както гобленът събира нишки, така и ритуалът Водици събира времена — древно и ново, езическо и християнско, женско и космическо.
Да говоря за водата сред гоблени беше като да върна една нишка обратно към корена. Към жените преди нас. Към техните ритуали. Към техните вярвания. Към техните думи, които са шепнели на водата в нощта на Водици.
Какво ми даде това участие
Даде ми усещането, че VODITSA не е просто бранд. Тя е част от по‑голяма женска история — история на ритуали, на памет, на чистота, на грижа. Даде ми срещи с хора, които носят изкуството като светлина. Даде ми пространство, в което да говоря за това, което е истинско за мен.
И най‑важното — напомни ми, че когато жената говори с водата, тя всъщност говори със себе си.
Моите искрени благодарности към Соня Кедикова за поканата и доверието. Благодаря ти, че ме направи част от този празник на духа и ми даде сцена, на която да споделя силата на водата и ритуала Водици.
Остави мнение/коментар