История на българската козметика

България е позната по света със своите природни богатства, чисти суровини и традиции, които се предават през поколенията. Историята на българския козметичен бранш е история на умения, иновации и уважение към природата — ценности, които и днес вдъхновяват марки като VODITSA.

Преди да се появят брандовете, технологиите и тенденциите, имаше едно — връзката между човека и природата. Именно там започва историята на българската козметика.

Козметично производство по нашите земи е съществувало още в древността и средновековието. На територията на страната виреят голям брой култивирани и диворастящи етерично-маслени растения (около 300 вида), част от които още тогавашните „производители“ на козметика — знахари, билкари и бръснари, използвали за приготвяне на разкрасителни кремове, помади, пудри и пр. До Освобождението обаче основни козметични средства, достъпни за българките, били прясно и кисело мляко, краве масло, жълтък, зехтин и др.

С внасянето на маслодайната роза през 17 век от Персия настъпва нов етап в парфюмерийното производство. Българското розово масло постепенно се превръща в еталон за качество и важна суровина за парфюмерийната индустрия.

Към средата на 19 век професионално направената козметика постепенно навлиза в бита на българите, макар че масово разпространеното е мнение, че за използването на белила и помади е признак на безнравственост. По онова време козметиката била вносна — най-вече от Цариград и Европа. Цените ù били много високи, така че само най-богатите българи можели да си я позволят.

Местното производство било съсредоточено в спицериите и балсамаджийниците — в тях балсамаджиите приготвяли мазила, белила, червила за различни нужди. Казано на съвременен език, още тогава било застъпено производството на трите клона на днешната козметика — медицинска, профилактична и декоративна. Днес не разполагаме с документи за състава на нашите козметични продукти от онова време и само по устни сведения, предавани от майстор на чирак, можем да съдим за номенклатурата на тогавашните изходни материали. Използвани били животински и растителни мазнини, розова вода и цинков окис, цинобър (калаен сулфид), както и изключително опасните за здравето живак и олово.

По онова време не съществували специални козметични и парфюмерийни опаковки. Тогавашните производители опаковали продукцията си в каквото им попадне — много често в амбалаж втора употреба. Повсеместно се прилагал принципът „опаковка на клиента“ — клиентите са носели кафена или винена чашка или грижливо пазени и използвани до безкрайност бурканчета, кутийки и др.

Производството на козметика в балсамаджийниците и спицериите отмира в края на 19–ото столетие със създаването на първите модерни козметични производства.

Един от пионерите в козметичната индустрия е Антон Папазов, който през 1892 г. основава Първата българска парфюмерийна фабрика „А. Папазов“. Той успешно развива производството на парфюми, кремове, сапуни и други козметични продукти, като печели международни награди и признание.

Продукцията на фабриката печели местно и чуждестранно признание за качество. Във фабриката се произвеждат тоалетният сапун „Виолет“, лосиони за моментално миене на главата, парфюмът „Кокиче“, бои за коса, кремове за лице, както и първият по всяка вероятност емулсионен крем за лице в България „Зора“. Произвеждани са и някои странни днес козметични продукти като опакования в станиол фиксатор за мустаци „Козметик“. Доказателство за качеството на козметиката, предлагана от А. Папазов, е, че още в първите години на съществуването си фабрика А. Паппазов печели редица престижни награди на изложения в Европа и САЩ.

След 1947 г. фабриката му е национализирана и през 1950 г. се трансформира в емблематичното предприятие „Ален мак“, което произвежда редица познати козметични продукти.

Качеството на използваните по онова време от българската фармацевтична промишленост опаковки е на ниво, а художественото им оформление е направено с вкус. Фирмите, които държат на реномето си, получават опаковките си от чужбина. В страната работят две предприятия – „Стефанов&Тюфлекчиев“ в София за производството на луксозни кутийки за пудра и „Искович&Леви“ в Русе за метални кутийки тип „Нивеа“. Фабриката на Папазов е първата в България, която въвежда в употреба специални опаковки за парфюмерия и козметика — порцеланови бурканчета за кремовете, плоски бурканчета от млечнобяло стъкло за помадите, фино изработени кутии за пудра, красиви стъклени флакони за парфюми и луксозни многоцветни етикети. По това време производството на някогашните спицерии и балсамаджийници в Пловдив вече е преминало в аптеките и дрогериите. В тях за опаковане се използват т.нар. „талашени кутийки“, които обаче не са в състояние да конкурират модерните опаковки на промишленото производство.

В онези години в опаковането на козметика се въвеждат за пръв път тубите, които първоначално се използват само за паста за зъби. В първите няколко години те са единствено вносни. В началото на 30-те в страната работят три предприятия за производството на туби. Тубите се изработват от чист калай, тъй като алуминиеви още не се произвеждат, а употребата на олово за съхранение на козметика е абсолютно забранена.

В годините след Първата световна война отношението към козметичните продукти по света коренно се променя. Рухват множество отживелици и предразсъдъци, спъващи по-широката им употреба. Страната ни не е изключение от общата тенденция. Градските жени все по-малко търсят занаятчийските продукти на аптеките и дрогериите, докато модерните козметични средства, поставени в практична, примамлива и вдъхваща доверие фабрична опаковка, стават все по-желани. В България предприятията бързо се приспособяват към променената ситуация по отношение на качеството, асортимента, производителността, цените и др. Въпреки множеството нови предприятия обаче, българската промишленост не е в състояние да задоволи напълно пазара. Така в страната навлиза разнообразна вносна козметика — френските пудри и червила, кремовете на „Нивеа“, „Елида“ и „Пондс“ и др. Гладът за козметика е толкова голям, че високите им цени не са пречка пред бързото им пласиране на пазара.

Нарастващата консумация на парфюмерия и козметика довежда до стихийно нарастване броя на фирмите в бранша. В страната едно след друго отварят врати нови козметични предприятия — „Лабофарма“, Аптека Халачев, Л. Керемедчиев, Братя Златареви и Братя Арие в София, „Токалон“ във Варна, „Кока“ в Русе, Вакрилов и Петров в Пловдив, както и известният отдел за козметика на химическата фабрика на Никола Чилов в Костинброд.

Част от българските производители работят по лиценз на чужди компании. Една от спецификите на козметиката в онези години е, че всеки производител се опитва да придаде специфичност на продукцията си, слагайки в нея малки дози активни вещества, които широко рекламира и пропагандира. Така например пастата „Корал“ на фабриката на Паппазов съдържа в себе си магнезиев прекис и калиев хлорат, витаминизираният крем от същата марка притежава 0.01% аскорбинова киселина (витамин C), „йодната“ паста „Йодола“ съдържа калиев йодит и др.

Днес България продължава да бъде конкурентоспособна на световния пазар, като се фокусира върху натурални и устойчиви козметични продукти. Страната ни има традиции в използването на естествени съставки, а производителите все повече залагат на екологично чисти методи и иновации.

Източник:

Retro.bg