Дата: 18 Юни 2025
За пренасянето на маслодайната роза в Казанлъшкия край населението разказва няколко предания и легенди. Живял някога в Тунис жесток кадия. Прочул се той с верността си към великия падишах и утвърждението на султанската власт. Той бил безкомпромисен към поробените. Наредил да му засеят в градините с цветя най-благоуханните рози. Младите затворници ги обработвали с педантично старание. Но едва ли розите и техния аромат са успокоявали неговата съвест, тъй като отдавна бил погребал всичките си добордетели. Един ден дошъл ферман от султана, според който добрият служител трябвало да замине зад морета и планини и със силата на закона да увековечи османската вяра. Тази далечна и неизвестна страна била България, а новото му седалище Долината на Казанлък. Пренесъл със себе си и корeни от миризливата роза, която за негова изненада намерила благоприятна почва и климат. Тя се харесала на съседите и бързо се разпространила в долината.
Във втори вариант на легендата се разказва, че жителите на Казанлъшката долина били особено благодарни на кадията за донесеното красиво и миризливо цвете. В знак на благодарност той бил погребан в най-старата джамия на града „Солакджамаси“, а махалата нарекли „Кадъ-мезар махлеси“ – кадийската махала. Край гроба му били засадени храсти от онази роза, която той пренесъл в града.
Според друга легенда маслодайната роза била пренесена най-напред в землището на село Тъжа от турчин - цветар. В Мала Азия той засаждал карамфили, рози и други южни растения, от които получавал розова вода и различни ароматни масла. Пренесъл карамфила в долината на Тунджа, но полученото масло било малко по количество в сравнение с това, което получавал от Малоазийския континент. За негова голяма изненада розите давали повече цвят и се получавала по-ароматна розова вода. И до днес местността, където били засадени най-напред карамфилите, а след това и розите, носи названието „Каранфил бахчъ“ – Карамфилената градина. От Тъженското поле маслодайната роза се разпространила на изток в Казанлъшката долина и на запад в Карловското поле.
От Казанлъшката долина маслодайната роза е пренесена в долината на Закъталъ в Азърбейджан и на Кримския полуостров. Легендата разказва за млад дервиш, който на младини посетил Казанлъшкия край. Влюбил се в млада българска девойка, но съдбата ги разделила завинаги. В знак на любовта им и за да си спомня винаги за нея, той пренесъл Казанлъшката роза в родната си долина.
Шипкалии твърдят, че маслодайната роза била пренесена в Казанлъшкия край от Мала Азия в началото на робството и засадена най-напред в околностите на днешния град Шипка. Затова името на селището било наречено на старобългарски език „Шипка“ – роза.
Поселищното проучване на традиционното розопроизводство във всички райони на страната ни дава сведения, че всяко селище си има определени местности, където маслодайната роза расте най-добре и дава най-хубаво розово масло. За целта се избират места на припек, леко наклонени, с проветриви почви. През епохата на османското робство нашите деди често изсичат части от горите, изгарят пъновете и храстите и ги приспособяват за засаждане на розови градини.
Остави мнение/коментар