Дата: 09 Апр 2025
Развитието на розопроизводството в българските земи през 18 век се свързва с изграждането на специфична трудова система и начин на живот. От една страна населението привиква към нови трудови навици, сързани с обработването на маслодайната роза, с ранното ставане за розобер и приемането на розоберачките – загорки, а от друга страна розопроизводството влияе директно или индиректно в бита, в народната медицина и кухня, топонимията, свързаните с розопроизводството занаяти и т.н. Начинът на живот е сложна система от съществени трайни черти и се намира в тясно органическо единство и взаимодействие с бита на населението. Тук е важно да се подчертаят новите явления, които са характерни и свързани с развитието на розопроизводството – изменението на социалните прослойки, създаването на нови търговски фамилии, налагането на полуградското облекло в развитите розопроизводителни села на долината, сътворяването на специфичен инструментариум, свързан с розопроизводството, развитието на занаяти, необходими в процеса на получаването на българското розово масло, косвеното отражение в иконопиството, златарството, резбарството, каменоделството и др., създаването на народни песни, отразяващи едно или друго явление от живота на местните розопроизводители.
Утвърждаването на розопроизвоството като един от основните поминъци на населението в Розовата долина съвпада с развитието на важен период от историята на българския народ – епохата на Възраждането. През нея посепенно се заражда и утвърждава нова класова прослойка на търговци, комисионери, фабриканти и др. Те се влияят от културата на други народи и се стремят да им подражават, като внасят битови предмети, мебели и съдове от Виена, облекло от Париж, музикални инструменти от Лондон и др.
Интересно е влиянието и взаимодействието на различни локални и близки регионални култури. Например населението на Северна България чрез наемните розоберачки – „загорки“ пренасят скайното забраждане в долината. А те от своя страна научават и пеят песните от розопроизводителните райони.
Розопроизводството оказва своето влияние и върху ежедневния бит на местното население. След преваряване на розовия цвят джибрите се изхвъртят в селската река, където домашните животни – патки, гъски, кокошки ги използват за храна. Някои стопани изхвърлят джибрите на торището за домашен тор.
Розовият цвят на казанлъшката маслодайна роза се използвал за лекуване на различни болести и приготовления на мехлеми, помади и др. На хора с болни бели дробове се препоръчва по време на розобер от втората половина на месец май до втората половина на месец юни да присъстват в розовите градини, където обилният аромат на свежо откъснати рози спомага за оздравяването им. Зимно време се препоръчва да спят на възгавници, натъпкани с изсушен розов цвят. Изсушаването става по два начина: не напълно разтворени цветове се откъсват рано и се сушат на сянка, като по този начин розовият цвят запазва голяма част от аромата на цвета си. Вторият начин изисква беритбата на цвета да става по ясно време, листата се отделят от тичинките и бързо се изсушават. Полученият по този начин цвят има светло розов оттенък. Изсушен розов цвят се използва и като чай при нередовен стомах. Розотърговската къща „Христо Христов“ от Казанлък, след построяването на розоварната в с. Манолово, Казанлъшко, приготвя и продава стотици килограми розов цвят.
За получаването на помади от казанлъшката роза, етеричното масло се извлича по древен метод, използващ свойството на мазнините да го абсорбират. Върху стъклени рамки, намазани с определена мазнина се разстила тънък пласт розов цвят. Рамките се поставят една върху друга и така престояват 48 часа. След това цветът се изхвърля и се слага нов, докато мазнината започне силно да мирише. Накрая внимателно се обира от дъното на рамките и се получава желания мехлем. Розовият мехлем се употребява при сърбеж, при лекуване на различни пъпки по тялото, за разхубавяване и др.
През 1905 г. розотърговската къща „Димитро Папазоглу и Сие“ в Казанък построява специален цех за получаване на розова помада и мехлем. Братя Папазови произвеждат розова вода и мехлем чрез обработване на разтопена мазнина с розов цвят или мазнина с изстискан розов сок от цвета. При получаването на розовото масло чрез двойна дестилация се получава и розова вода.
Розовият цвят се използва и в народната кухня за приготвяне на розово сладко, сироп и ракия. В сравнително по-ново време през 20-те години на миналия век започва производството на розови ликьори и сиропи.
Остави мнение/коментар