Розопроизводството в духовната култура

Розопроизводството в духовната култура

Д-р Косьо Зарев

Из „Българското розопроизводство и традиционната култура“

Розопроизводството намерило отражение и в народото творчество. Били сътворени поговорки, анекдоти, народни песни и други, посветени на розопроизводството в Розовата долина. Например сред дребните розопроизводители била известна поговорката: „Имаш ли гюл, имаш и борч“. Ако нямаш борч, купи си гюл, да се сдобиеш и с борч“. Тази поговорка изразявала зависимостта на дребните розопроизводители, притежаващи един-два декара гюл, от лихварите и едрите розотърговци. Сред кооператорите розопроизводители се разпространявала поговорката „Един за всички, всички за един“, която била възприета като девиз. Тя сплотявала розопроизводители в долината в борбата срещу лихварите и зависимостта от розотърговските къщи. Най-ярка изява в народното творчество са намерили народните песни, посветени на розопроизводството в Розовата долина. Сътворени са при извършване на специфична трудова дейност или са свързани с различни моменти от всекидевието на розопроизводителите. По розобер обикновено се пеели тъжни песни, жътварски песни. Чрез тях „загорките“ изразявали нуждата, която ги карала да тръгнат на гурбет, описват своя тежък и изморителен труд. Не били редки случаите, когато розоберът завършвал с годежи. В народната песен „А бре, Иване“ на жениха от долината се препоръчва да вземе мома-загорка, че са „бели, червени като рози“.

Срещат се народни песни, в които народният певец разкрива тежката съдба на моми загорки, заболели по време на розобер.

Мелодиите на народните песни от Розовата долина, посветени на розопроизводството, най-често са провлачени и тъжни, наподобяващи жътварските песни. До голяма степен е било важно и обстоятелството, че тези песни са били изпълнявани от берачките загорки и по-рядко от местните певици, които в резултат на тежия и уморителен труд най-често са употребявали този стил на пеене.

„......Прочу се село Турия мари,

Със розовите градини,

Дето от сутрин до вечер, мари,

Работят неуморни турийки.

С гюл товарят колата,

А бобът ври под върбата....“